SERGEEV ROTT
Ротвайлерът е от породите, които оставят малко място за съмнение относно произхода си. Когато римските легиони се оттеглили от южна Европа, те оставили в напуснатите земи едри, наподобяващи мастифа кучета, с които ходели на лов и война.

През ранното Средновековие в град Ротвайл на Некар в Германия тези кучета са били кръстосвани с местните овчарски породи и така възникнало ротвайлерското месарско куче. То било използвано не само като незаменим помощник при дългите преходи на говедарите от планините до кланиците, но и като безкомпромисен пазач и издръжливо впрегатно куче.

Нашите прагматични прадеди малко са се интересували от красивия външен вид и ласкав характер на своите помощници. От ротвайлера са се изисквали други качества. Той е носил отговорността в транспортираното на дълги разстояния стадо да има ред и дисциплина. А буйните и темпераментни бикове за разплод никак не са му помагали в тази задача. Работливият, безстрашен и непретенциозен ротвайлер бързо спечелил любовта и уважението на своите стопани. Двойка ротвайлери са били в състояние за минути да върнат разигралия се бик отново в стадото. Мощните ритници и острите рога на говедата само са укрепвали решимостта на ротвайлера дългът да бъде изпълнен с чест.

Тази сурова школа е оформила най-ценнитие днес качества на породата. Притъпеното чувство за болка, безстрашен открит поглед към окръжаващия го свят, готовност да се намеси в извънредна ситуация и след това спокойно да се отпусне в краката на стопанина си, огромната физическа сила и мощ са черти, които ротвайлерът е придобил през дългата си и нелека служба при човека. Той не е имал късмета на глезените и покровителствани ловни кучета. Цялото му съществуване е било само работа и борба за оцеляване. Той с чест е издържал този суров тест и днес се нарежда сред най-уважаваните породи кучета.

Има легенда, възникнала в град Ротвайл на Некар – средище на търговията с добитък в онези времена. След като приключвали сделките за деня, месар ите окачвали на врата на своя ротвайлер кесията с парите и поемали обратниа път към дома. Не е имало случай някой от разбойниците по пътищата да си е тръгвал с такава кесия.

През 19-ти век ветеринарните власти в цяла Европа забраняват преминаването на големи разстояния от стада, заради опасността от разпространението на заразни болести и звездата на ротвайлера за кратко помръква. Говеждите вагони изпращат честния работник в пенсия. Ценните качества, култивирани в тази древна порода, накарали човека да им потърси друго приложение. През 1907 г. е учредено дружество на любителите на ротвайлера, чиито цели са били запазването на породата и популяризирането й не само в Германия, но и по света. Благодарение на това дружество години по-късно ротвайлерът бива възторжено приет в САЩ и Великобритания. Неговият твърд характер, готовността му да служи и мощното му телосложение бързо му спечелват славата на отличен пазач и сигурно полицейско куче. Ротвайлерът заема мястото си в семейството на служебните породи. Той не претендира за универсалност като немската овчарка – дългите преследвания не са му по вкуса, но при задържане на нарушители той няма равен на себе си, а в поверения му за охрана обект може да влезе само стопанинът му.

Ротвайлерът може да бъде използван и като впрегатно куче. Неговата гъста, но къса козина, не му позволява да конкурира северните впрегатни кучета, а и мощната му тежка фигура не е за много дълги преходи. Но по време на Втората световна война в Прага са използвали ротвайлери за превозване на въглища с каручки от гарата до домовете.

Ротвайлерът е и често срещано куче в спасителните отряди за борба с природни бедствия, където той е особено добър при откриване на затрупани при земетресения хора. Вроденото му безстрашие, издръжливостта му на болка и трудолюбието му позволяват да не подбира пътя си през развалините и да не обръща внимание на височината.

Независимо от целия този, макар и непълен списък с ценните качества на ротвайлера, тази пород а си е създала яростни противници. Наричан наред със стафордширския питбул териер куче-убиец, ротвайлерът е бил под забрана за развъждане в няколко европейски страни. Голяма роля в разпространяването на лоша слава на ротвайлера имат и медиите, готови да използват всеки сензеционен, но непроверен слух. Кучето е такова, каквото го направи стопанинът му и това е причината една или друга порода да бъде нарочена като убиец.

За съжаление често кучета от сериозни и силни породи попадат в ръцете на некомпетентни стопани. Не са редки случаите, когато такива кучета биват отглеждани от хора с непреодолими комплекси, като средство за компенсиране на собствената им непълноценност. В такава среда кучето бива подстрекавано към излишна агресивност, непрестанна нервна възбуда и непредсказуемо поведение. Целта е чрез подобно поведение на кучето да се утвърди собствената, често нищожна личност. Хора с подобни проблеми предпочитат вместо сами да се изправят срещу действителността, да сторят това посредством своето куче. Кучета, отгледани в такава атмосфера рязко се отклоняват от характерното за вида си социално поведение. Те се правръщат в опасно оръжие без предпазител. Превърнати от хората в ужасяващо изключение от правилото, тези кучета застрашават живота и здравето на околните, но те не са виновни за това. По-лесно е да се обвини кучето и да бъде унищожено или да бъде забранена породата. Никое куче не се ражда с наследствена информация един ден като порасне да разкъсва и убива хора. Не съществува порода, селекционирана с цел да унищожава човека.

Друго ценно качество на ротвайлера е добрата му памет. Веднъж усвоена, дадена команда, без да бъде използвана дълго време, не се забравя от ротвайлера – нещо, с което малко породи могат да се похвалят. Доброто послушание трябва да се поддържа с постоянни тренировки. Първоначалното обучение на ротвайлера изисква малко повече време и търпение, заради по-независимия му характер, но веднъж постигнатите резултати се запазват за дълго време.

Помогна ли ви информацията от тази страница Да Не